Цитаты из книги Грозовой перевал

Когда он убедился, что неизбежно должен сойти на низшую ступень, то уже нипочем не желал сделать хоть шаг, который позволил бы ему подняться

Если погибнет всё, но он останется, жизнь моя не прекратится ;но если всё другое сохранится, а его не будет, вся вселенная сделается мне чужой, и мне нечего будет в ней делать.

У нас какое-то адское пристрастие, сатанинское самомнение — так носиться со своими ушами: мы и без них форменные ослы.

Уж если человек заранее распологает обернуть себе на пользу свои приступы ярости, то он способен, направив к тому свою волю, даже в самый разгар приступа сохранить над собою достаточную власть.

Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоминания, които ми напомнят, че е съществувала и че съм я загубил.

Дойдох до тук единствено да зърна лицето ти. Борих се с горчивия живот откакто за последно чух гласа ти. И трябва да ми простиш за мълчанието,защото се мъчих единствено заради теб.

Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея, само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря! Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си!

Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето.

Нима е решил да става лицемер и иде в тоя край, за да направи някоя подмолна пакост?

Тя едва ли държи на него повече, отколкото на кучето или коня си. Не му е дадено да бъде обичан като мен. Как може да обича в него онова, което му липсва?

Загубя ли я, животът ми би се превърнал в ад.

Никога не бих му забранил да я вижда дотогава, докато тя желае това. От момента, когато тя престане да държи на него, аз бих изтръгнал сърцето от гърдите му и бих изпил кръвта му! Но дотогава — и ако не ми вярвате, значи, че не ме познавате, — дотогава бих умирал малко по малко и капка по капка, но не бих докоснал нито косъм от главата му!

Тъкмо в това ще видите разликата между моите и неговите чувства: ако той бе на моето място, а аз на неговото, никога не бих вдигнал ръка срещу му: макар омразата ми към него да отравя целия ми живот.

Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността — извор на малка видима радост, но необходими. Той винаги е в мислите ми — не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен.

Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея.

<...> он был не в силах уйти, как не в силах кошка оставить полузадушенную мышь или полусъеденную птицу.

Я <...> поспешила домой, чтобы в свой черед полюбоваться новорожденным, хотя мне было жалко Хиндли. У него хватало места в сердце только для двух идолов - для своей жены и самого себя: он носился с обоими и боготворил одного из них, и я не могла себе представить, как он переживёт потерю.

Если все прочее сгинет, а он останется - я все еще не исчезну из бытия; если же все прочее останется, но не станет его, вселенная для меня обратится в нечто огромное и чуждое, и я уже не смогу больше быть ее частью.

"Бояться смерти? Нет, - сказал он. - У меня нет ни страха, ни предчувствия смерти, ни надежды на нее".

Заговорить с нею тот не смел; он едва смел на нее посмотреть; а она все дразнила его и дважды чуть не рассмешила".