Грозовий перевал

У нас какое-то адское пристрастие, сатанинское самомнение — так носиться со своими ушами: мы и без них форменные ослы.

Уж если человек заранее распологает обернуть себе на пользу свои приступы ярости, то он способен, направив к тому свою волю, даже в самый разгар приступа сохранить над собою достаточную власть.

Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоминания, които ми напомнят, че е съществувала и че съм я загубил.

Дойдох до тук единствено да зърна лицето ти. Борих се с горчивия живот откакто за последно чух гласа ти. И трябва да ми простиш за мълчанието,защото се мъчих единствено заради теб.

Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея, само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря! Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си!

Аз не разбих сърцето ти — ти си го разби и с това разби и моето.

Нима е решил да става лицемер и иде в тоя край, за да направи някоя подмолна пакост?

Тя едва ли държи на него повече, отколкото на кучето или коня си. Не му е дадено да бъде обичан като мен. Как може да обича в него онова, което му липсва?

Загубя ли я, животът ми би се превърнал в ад.

Никога не бих му забранил да я вижда дотогава, докато тя желае това. От момента, когато тя престане да държи на него, аз бих изтръгнал сърцето от гърдите му и бих изпил кръвта му! Но дотогава — и ако не ми вярвате, значи, че не ме познавате, — дотогава бих умирал малко по малко и капка по капка, но не бих докоснал нито косъм от главата му!

Тъкмо в това ще видите разликата между моите и неговите чувства: ако той бе на моето място, а аз на неговото, никога не бих вдигнал ръка срещу му: макар омразата ми към него да отравя целия ми живот.

Любовта ми към Хийтклиф наподобява вековечните скали под повърхността — извор на малка видима радост, но необходими. Той винаги е в мислите ми — не толкова като извор на радост, както и аз самата не винаги се радвам на себе си, а като част от самата мен.

Ако всичко друго загине, а той остане, аз пак бих продължавала да съществувам. Ако пък всичко друго остане, а той загине, вселената би станала страхотно чужда за мен и сякаш не бих била съставна част от нея.

<...> он был не в силах уйти, как не в силах кошка оставить полузадушенную мышь или полусъеденную птицу.

Я <...> поспешила домой, чтобы в свой черед полюбоваться новорожденным, хотя мне было жалко Хиндли. У него хватало места в сердце только для двух идолов - для своей жены и самого себя: он носился с обоими и боготворил одного из них, и я не могла себе представить, как он переживёт потерю.

Если все прочее сгинет, а он останется - я все еще не исчезну из бытия; если же все прочее останется, но не станет его, вселенная для меня обратится в нечто огромное и чуждое, и я уже не смогу больше быть ее частью.

что сделано, того не воротишь

ох, эта скудость человеческих лип!

Да какое же это общество, когда люди ничего не знают, ни о чем не говорят